На 07.03 по инициатива на преподавателите по музика ЧОУ ”Образователни технологии” посети мюзикъла „Малкият принц – пътуването на Розата”, създаден от творческото дуо млади дами Йоана Мирчева – либретист и Емелина Горчева – композитор. Участниците в постановката са талантливи студенти от НМА „П.Владигеров”, специалност оперно пеене, които с брилянтното изпълнение на оперните партии показват традициите на певческата школа в България. Музиката прекрасно разгръща всички белези на жанра мюзикъл: класическа лирична линия, която е съпътствана от редуващи се джаз и поп-рок елементи. Спектакълът неслучайно е избран от Министерството на културата да закрие събитието „Пловдив – европейска столица на културата”.

Училището ни е изпълнило Музикалния театър. Учениците са респектирани от обстановката и официалния вид на разпоредителите. В очакване сме на среща с познатия сюжет за Малкия принц, влюбен в своята единствена и неповторима Роза. Различното обаче започва още с увертюрата – вместо пред кратко музикално въведение, сме изправени пред ефектна мултимедия, която отговаря на разнообразието на музикални мотиви. Те се сменят един след друг, всеки следващ е различен, добавящ нова гледна точка към идеята за космоса, пространството и вечността. Но тази рамка е класическа по отношение на литературната трактовка. Виждаме Принца от една страна такъв, какъвто е: благороден, естествен, наивен, странно откровен и безкрайно добър. Но вместо да обикаля планети, той пребродва…улици. Вместо живеещ на своя астероид, той е на своя улица и то живее един особен живот – без вещи и условности, обграден от духовно-видимото: Книгите. Неизменно изплуват идеите за глобализацията, за привкуса и ритъма на града, за ценностите. И в тази интерпретация на преден план са изведени любовта и пътуването към себе си.

Но темата за суетата и кокетството на розата е социално усложнена: Роузи се оказва на кръстопътя между това да търси и приеме родителите си. Оригинално са представени и другите символни фигури: кралят, суетният, бизнесменът, пияницата, фенерджията, географът. Наред с блестящите вокални изпълнения и импулсивните модерни танци, героите със своите страсти са представени като сложен контрапункт на Принца, освободен от фалша и предразсъдъците. И ето че сърцевината и ядрото на текста на Екзюпери – срещата с лисицата, е също необичайно и вълнуващо представена. Духовният наставник на Принца се оказва ефектно момиче от ъндърграунда, чиято готина улична банда е в конфликт с хранениците от хайлайфа. Така истината, че „най-същественото е невидимо за очите” е прекрасно споделена в модерен контекст. Сблъсъкът между очаквано и необичайно, богатството от асоциации неизменно ни води до изводи за най-важното в живота: истинската реалност са тези, които ни обичат, те превръщат човека от обикновен и незабележим – в необикновен и Единствен в света. Тъжният финал на книгата е преобразен в заслужен за публиката happy end. Душата на принца, олицетворена от изящните розови листенца, магически превръща враждата в приятелство и омразата в любов. И всъщност какво по-красиво и възпитателно от това да изтичащ към любимия си по пътека от… томове книги. И то на фона на хубава музика. Незабравимо, нали?

Снимки: www.musictheatre.bg/play/malkiyat-prints/