Първо място в конкурс за есе на тема: „Личността, която ме вдъхновява”!

Мила Гайтанджиева, ученичка от 7. А клас на ЧОУ „Образователни технологии” спечели Първо място в конкурс за есе на тема: „Личността, която ме вдъхновява”. Безкрайно се радваме, но не сме изненадани. Защото Мила е отлична и много упорита, справя се по свой начин с всичко, обича литература, изкуството и има невероятен усет за езика, чувства се свързана с природата и много обича животните.

Инициативата за конкурса е на компанията „Покажи ми”, една организация с близка на нас концепция. Според нея медиатори за въздействието върху личността са Любовта, Свободата и Творчеството. Основната идея на проектите е в „показването на свободата в изразяването”, изграждането на комфорт и увереност в един свят, който да откликва на нашите мечти, желания и способности. В основата стоят принципите на сугестопедията, на творческо развитие въз основа на резервите в човешкия мозък и възможности.

Наградата за спечеления конкурс е пълна стипендия за курс „Brain Craft Teen: Умея да чета и Обичам да чета и Мечтая Тийн” – една програма за обучение, свързана с креативност и памет, с разкриване на потенциала на личността. Курсът ще стартира през междусрочната ваканция – на 03.02.2018 г.

На курса Мила Гайтанджиева ще има удоволствието да присъства на семинари, чиято цел е стимулирането на тийнейджърите да боравят с голям по обем текст и да развият индивидуален подход за бързо и успешно учене и творчество. Всичко това ще се случи в сугестопедична среда с помощта на любими техники за скоростно четене, фоточетене, игри за памет, креативни ситуации, театър, истории. Надяваме се, че Мила ще сподели и с нас тези методики, наред с впечатленията и постиженията си!

А ето и есето, с което Мила спечели.

Човекът, който ме вдъхновява

Човекът, който ме вдъхновява е Петя Дубарова. Когато бях втори клас, прочетох едно нейно прекрасно стихотворение в училищната библиотека. Разбрах, че го е написала на моята възраст и това ме стимулира да пиша стихове. До тогава бях писала само приказки и разкази. Така тя ми помогна да открия в себе си нов талант.

Вкъщи имам нейната книга „Най-синьото вълшебство“ и понякога я отварям, когато искам да си „пийна“ от нейната красота. Петя Дубарова умее да дарява с душа и най-малкия предмет. След като си се докоснал до нейния свят, не можеш да гледаш по същия начин дори и вещите, с които си свикнал. Дрехите, мебелите, пясъкът, чинът, тебеширът… изведнъж оживяват. Тя може да оценява всеки миг от живота си и да бъде щастлива от това, че го има. С изумителното си въображение тя превръща във вълшебство всичко, до което се докосне. Нейните стихове имат такава притегателна сила, че ако прочетеш един, искаш да прочетеш още и още… И неусетно поглеждаш света с нови очи. После вървиш по същите улици, виждаш същите дървета, но те вече не са толкова обикновени. Стават сякаш по-твои…

Петя Дубарова освен прекрасни стихотворения, пише и невероятни трогателни разкази.

Нейното творчество прави човек някак по-добър, по-чист, по-вдъхновен…

Това бисерче се откри в морето на вдъхновението. За ценителите на поезията включваме и едно стихотворение на Мила, която наистина пише отдавна!

Лампата

В най-тъмния ъгъл на коридора
стои тихо лампата, тайно мечтае
да бъде тя нужна и там във простора
да грее, да свети, сияе…

Стои тя отхвърлена, потънала в прах,
а гордо се смее встрани полилея.
Мълчи си тя горе, изпитващ страх,
че никой не се сеща за нея.

Нощем, толкова светлини по тази Земя –
големи и малки, искрящи, красиви,
а иска нещо простичко тя,
иска да бъде щастлива…

От учителите на ЧОУ „Образователни технологии”