Учениците от 5. до 7. клас на ЧОУ “Образователни технологии” участваха в конкурс – есе по случай 22 септември – Независимостта на България. С факти подкрепени от красиви думи и мисли се отличиха: Андреа Йорданова от 7. Б клас и Самуил Райков от 5. Г клас. Публикуваме пълния текст на Андреа Йорданова. Благодарим и на всички взели участие и изразили своето мнение!

111 години независима България

Датата 22 септември 1908 г. завинаги остава в родната историография като един от моментите, в които българският политически елит показва завидни умения и възползвайки се от благоприятната международна обстановка, успява да извлече максимума за държавата.

Успешните военни действия на руската армия и българското опълчение от 1877 г. и 1878 г. принуждават Османската империя да признае поражението си. През март, 1878 г., в Сан Стефано започват мирни преговори, които довеждат до подписването на едноименния предварителен мирен договор. Според него българската държава е възстановена на територия, обхващаща близо 180 000 км² площ.

Със съзнанието, че това, което прави е временно, случайно и с известна свобода на действие, в Сан Стефано граф Игнатиев се „развихря“ над картата.

Ориентир за България му служи очертанието на Цариградската конференция, като някъде той изрязва територии, другаде прибавя. При чертането на граници основните съображения на графа не са етническите реалности, а стратегически и други „висши съображения“. Такава е позицията и на руското правителство. То допуска Цариград да си задържи част от Косово, а в замяна на това Сърбия е компенсирана с български земи.

Игнатиев намеква, че с този договор ще се осигури завинаги благодарността на българите към Русия, а тези, които го разрушат, ще загубят всякакво влияние сред тях. Тъй като не се очаква фалиралата Османска империя да е в състояние да изплати контрибуции на Русия, той предлага вместо тях данъкът на Княжество България към султана да се изплаща на Русия.

По този начин Северната империя ще получава сигурни пари, и ще притежава икономически лостове за влияние в новосъздадената държава. Целият Санстефански договор, който е сключен на 19 февруари 1878 г. показва, че интересът на Русия е насочен към създаване на Велика България, докато към арменците, Босна и Херцеговина и др. области се проявява незначителен интерес.

Българският народ е възмутен от решенията в Берлин и през следващите десетилетия основната цел на българския политически елит става обединението на всички българи в една държава. През 1885 г., когато след блестящо проведена акция е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Страната обаче остава васално княжество на Османската империя, което се превръща в една от основните пречки за довършването на започнатото обединително дело.

След Съединението през 1885 г. България започва да се развива с удивителни темпове. Възходът на младата държава е всестранен – и в областта на икономиката, образованието, културата и на военното дело. Пример за това е фактът, че София се превръща в една от първите европейски столици, по чиито улици се движат трамваи, както и сериозния напредък в изграждането на железопътната мрежа, част от която обаче не е собственост на българската държава.

Така постепенно, 30 г. след Освобождението на България, извоюването на независимостта се превръща в една от основните цели на държавния елит. През 1897 г. още по време на управлението на Константин Стоилов, тогава се оказват неуспешни.

Фердинанд отдавна е имал желание да отхвърли зависимостта на България от Османската империя. В началото на 1908 г. той поставя на власт правителството на Демократическата партия начело с Александър Малинов. Благоприятният момент настъпва през 1908 година, когато изтича 30-годишният срок на окупацията на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Виена, която няма никакво намерение да връща областта на Турция, се явява готова да наруши клаузите на Берлинския договор. Международната обстановка е благоприятна, а Великите сили са заети в противопоставянето между двата блока.

На 22 септември, при подобаваща тържественост Независимостта на България е обявена в църквата „Свети Четиридесет Мъченици“ в град Търново. Там, в присъствието на министрите пред събралото се множество, царят прочита предварително подготвения манифест. На следващия ден, 22 септември, при подобаваща тържественост Независимостта на България е обявена в църквата „Свети Четиридесет Мъченици“ в град Търново. Там, в присъствието на министрите пред събралото се множество, царят прочита предварително подготвения манифест.

Целият български народ ликува. България вече е независимо царство, а Фердинанд получава титлата цар. Бързо вестта достига до всички краища на страната, където се провеждат радостни шествия. Актът от 22 септември превръща България в пълноправен член на международната общност, а освен това дава надежда за постигането на националното обединение.

Моето мнение: