За Деня на народните будители всички ученици до 7. клас на Частно основно училище „Образователни технологии“ се вдъхновиха да пишат за някого от българските просветители. Представяме на Вашето внимание три от работите, които ни накараха да се почувстваме горди със своите възпитаници:

Георги, 5. б клас:

„Хвърковатият герой
… героят, юнакът с мисъл на челото,
на подвига знаме, дума на делото…
– Иван Вазов

Бенковски! Национален герой, революционер, участник, водач в едно от най-големите събития в българската история – Априлското въстание. Човек, чиято заслуга за България е огромна. Бенковски е псевдоним на Гаврил Груев Хлътев, роден в Копривщица през 1843 г. Реализира се като търговец с голям успех, пътува и живее на различни места в Ориента – Смирна, Цариград, Анадола, Александрия. Една година е въоръжен пазач на персийския консул, носи прекрасна униформа и говори седем езика. Приема името Георги Бенковски и активно се включва както в неуспялото старозагорско въстание (1975), така и в саможертвеното Априлско въстание, където ръководи IV революционен окръг.

За революционна дейност се запалва от друг апостол на революцията – Стоян Заимов. През лятото на 1876 г. Бенковски се включва в групата на революционерите, чиято цел е подпалването на Цариград, а след това участва в Гюргевския комитет.

Бенковски е един от водещите апостоли във въстанието. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, веднага обявява въстанието и сформира знаменитата хвърковата чета. Тя играе централна роля във военните действия на въстанието.

Нека всички българи познаваме силната личност на Бенковски! Нека помним всичко за живота му – родолюбив подвиг и саможертва в името на свободата!“

Йоана, 7. а клас:

„Ботев – саможертва за свобода

За Ботев свободата е много ценна. В борбата за постигането ѝ той е готов да даде живота си. Бунтовникът не търпи каквото и да е потисничество.

Съпричастен е към страданията на родината си и към страданията на близките си. Предпочита да се жертва за отечеството, вместо да склони глава. Отхвърля робството и така не се поддава на страха, прави това като надмогва желанието да е с любимите си хора – майка, жена, баща и братя. Напуска дома и поема риска и изпитанията, през които знае, че е неизменно да се премине.

Свободата и честта са му по-ценни от живота. Правейки този труден избор, вижда себе си като продължител на юнашкото и хайдушко дело. Ботев дава пример на новите поколения по този начин. В смъртта за свободата той вижда път към безсмъртието. Остава във вечната народна памет, словото и песните.“

Ния Георгиева, 6. б клас:

„Евлоги и Христо Георгиеви и тяхното завещание за България

Страниците на българската история са богати с имена на личности, които са завещали идеала си, други – които са завещали богатството и имотите си. А има и такива, които буквално са завещали и двете – братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Те са едни от най-новите будители на България. Придобили средствата си по честен път с много труд и усилия. Основатели на дружество – Добродетелна дружина, известно още като Мирната революция. Движението отпуска щедри средства за подпомагане на просветата, изпраща много млади българи да учат висше образование в Европа и Русия и поема разходите по обучението им. След като навършва 48 години, Христо Георгиев умира, но брат му Евлоги неуморно продължава дейността си, отдаден и полезен на народа. Заедно със своя добър приятел – известния финансист Иван Гешов започва да закупува парцели в София. Не след дълго притежава 10 000 кв. м земя. Умира на 5 юли 1897 г. в Румъния. В завещанието си той пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“.

С последната си воля Евлоги Георгиев продължава мисията, която си е определил още приживе – просперитет на българското общество чрез просвета. Този просперитет за него е невъзможен без висше училище, в което младите да се учат и да прилагат в индустрията това, което науката им предлага. Поради тази причина волята в завещанието му е 6 000 000 лева да бъдат дадени за основаването и поддържането на такова училище. Те не завещават на България богатството си, те завещават на българския народ желанието си за просвета, образование и прогрес. В обществото техните благородни дела са толкова чисти и непринудени, че те нямат нужда от „благодаря“. Те имат нужда от будно българско общество, просветено, помнещо историята си, градящо бъдещето си с поуките от миналото. Това би била най-голямата признателност за техните велики дела.“

Георги, Йоана и Ния ни зарадваха с тези прекрасни текстове