Ученически творби и конкурс на тема: „Обесен бе, но не умря! 1837 – ∞” в ЧОУ „Образователни технологии”

През тези дни учениците от ЧОУ „Образователни технологии” участват в инициативи, посветени на големи събития и дати от нашия исторически и духовен живот:

19 февруари – ден, на който през тази година честваме 145 години от гибелта на Васил Левски. Поклон пред личността му, пред неговото чисто и свято дело в служба на Отечеството!

3 март – Национален празник на България, на който през 2018г. отбелязваме 140 години от Освобождението!

Свободата, с която днес растем, творим и се развиваме, никога не сме я губили напълно.

Свободата на личността, на духа,

Свободата като непримиримост към подчинението,

като ненавист към робството,

като укор към чуждопоклонството,

като надмогване на битовото –

тя е дар не само от освободителната война, но и от всеотдайността на поколения достойни синове на България.

Тя, Свободата, ражда онези родолюбиви българи, които изоставят топлината на огнището и тръгват по страшния и славен път към постигането ѝ в социално-политически и културен аспект.

Да приемеш личното щастие като невъзможно в условията на национално робство;

да отхвърлиш насъщно човешкото като любовта и хляба;

да чуваш със сърцето си гласа на народа, песните на страданието и зова на Балкана…

Да избереш борбата, венчан за Свободата, да пиеш от кървавата напитка на саможертвата.

В името на Отечеството.

Свети идеали, доброта, благородна самоотверженост!

Вдъхновяващ пример и послание към поколенията.

Истинско, постигнато безсмъртие.

На 19 февруари 2018 година между учениците от 5. и 7. клас на ЧОУ „Образователни технологии” се проведе конкурс на тема: „Обесен бе, но не умря! 1837 – ∞”. Със своите силни думи за Апостола на свободата участниците проявиха респект към националните ценности и будно самосъзнание на българи.

Отличените ученици са:

Първо място за ученици от 5. клас – Ева Милошева и Даяна Иванова

Първо място за ученици от 7. клас – Антоанета Николова

„Обесен бе, но не умря! 1837 – ∞”

Вечността. Това е нещото, което смъртта не отнема. А смъртта е неизбежна. Тя не жали никого. Прибира те и те отвежда далеч от живота. Сега грешим. Понякога нашите грешки са пагубни за нас и за останалите. Но друг път смъртта те прибира, независимо какви добри дела си извършил. Има една стара поговорка: „По едно добро дело на ден е достатъчно, ако е от сърце“. На днешния ден преди 145 години смъртта ни отнема един много добър, незаслужаващ обида български герой. Това е Васил Иванов Кунчев. Всички го наименуват с името Левски, но колко го помнят с неговото собствено? Колко хора въобще се интересуват от героичните му дела? Той е борец за свободата на България, нашата родина. Той се е борил за нейното бъдеще. Не е желал поколенията след него да имат същото детство.

В онези времена ставали боеве за живот и смърт. Кръв се е проливала за родината на българите. Васил Левски се е борил за нас и трябва да отдадем почит на паметта му. Ако него го нямаше, сега щяхме най-вероятно пак да сме под робство. Деца щяха да бъдат избивани. Къщите – ограбвани. Щяхме да живеем в същия ад, от който Левски ни е избавил. Той е един от най-добрите българи. Извършил е добро дело за цяла България. И въпреки всичко, смъртта го е прибрала. Но той продължава да живее в сърцата ни.

Есе на Ева Милошева 5. а клас

„Обесен бе, но не умря! 1837 – ∞”

Обесен бе, но не умря,

Апостола на наште времена.

Тялото стоеше там

с отворени очи…

Игнатий бе оставил

след себе си следи.

Народът го остави,

а пък сините очи

даваха живот на

нашите предци.

Никой не отиде

Игнатий да спаси,

преди да го обесят

османците зли.

Обесен беше той,

но никой не разбра

дали сред нас е той

или ни гледа от тези сини небеса!

Даяна Иванова 5. в клас

„Обесен бе, но не умря!”

Васил Левски ( 1837 – ……)

Този цитат е символ на саможертвата и смелостта, които е проявил Дякона в името на Родината. Той изразява как дори след смъртта великият подвиг на Левски бива запомнен.

Това е един от най-смелите и велики будители на онова време, а според мен и в момента, защото много хора се вдъхновяват и взимат пример от неговата жертвоготовност и родолюбие.

Левски е въплъщение на българския идеал и любовта към всичко родно. Въпреки че умира физически, душата му живее завинаги във всеки истински българин!

Антоанета Николова 7. а клас