Разработка по биология на Вяра Табакова
Разработка по биология на Вяра Табакова – 7. клас. Публикуваме без редакция.
10-те най-смъртоносни безгръбначни морски животни
Към безгръбначните животни се отнасят повечето от представителите в животинския свят. Групирани са в 16 типа. Срещат се по цялото земно кълбо в различни местообитания – във водните басейни, почвата, на сушата и т.н. Най-важните класове са – тип Мешести, тип Плоски червеи, тип Кръгли червеи, тип Прешленести червеи, тип Членестоноги и тип Мекотели. В класацията по-долу ще видите 10-те най-смъртоносни морски безгръбначни животни. Подредени са в зависимост от това, колко опасни са за човека (какво му причиняват).
На номер 10 е медузата (Diplulmaria Antarctica). Тя се среща в Антарктика най-често, но я има и в Антарктическия полуостров в континенталните шелфове. Движи се близо до повърхността. Диаметърът й е не повече от 4 см и има между 16 и 48 бели пипала. Ужилването й води до раздразнена кожа.
Под номер 9 се нарежда Морската коприва (Chrysaora quinquecirrha). Медузата обитава тропическите и субтропическите части на Атлантическия и Тихия океан. Най-често е бледорозова или жълтеникава. Пипалата й изстрелват капсули към мишената, а отровата зашеметява хищници. При хората в повечето пъти причинява болезнен обрив, продължаващ 20 минути и рядко се стига до тежки последици.
На номер 8 е синята медуза (Cyanea lamarckii). Тя се среща в Тихия океан около Япония, по западното крайбрежие на Шотландия, Северно море и Ирландско море. Диаметърът й е до 30см и има много пипала. Причинява на човешкото тяло само изгаряния.
Номер 7 заема Медузата гюле (Stomolophus meleagris). Среща се в Северна Америка до Бразиялия и в Тихия океан. Диаметърт й е 25см, пипалата й са около устния отвор и помагат за задвижване и улавяне на плячката. Отровата води до неравномерен сърдечен ритъм и вреди на очите.
Номер 6 са цветните таралежи (Toxopneustes). Те са най-смъртоносните таралежи на света. Обитатели са на коралови рифове, скалисти и пясъчни места в Индо-Тихоокеанския регион. Токсичната им отрова предизвиква мускулни спазми в сърцето, парализа на лицето и затруднено дишане.
На номер 5 се нареждат октоподи със сини пръстени. Срещат се в пукнатини, скрити в скални басейни и коралови рифове в Тихия и Индийския океан. Познати в научната сфера като Hapalochlaena. Големината им е от 8 до 20см. Когато са застрашени се появяват ярки сини пръстени. Една драскотина може да е фатална. Няма анти-отрова за причинения парещ ефект.
Номер 4 е „Португалска галера“ (Physalia physalis). Обитава бреговете на Австралия, южна част на Северна Америка, във водите на Тихия и Индийския океан. Всъщност не е медуза, а е сифонора-колония от 4 силно изменени индивиди, всеки от тях изпълнява функция. Представлява наподобяващ лодка, тъмносин, пълен с газ мехур, от който падат пипала. Издига се на 20см от морската повърхност и така се движи. В пипалата й има отрова, която предизвиква парализа. Ако едно пипало докосне предмет, веднага се изстрелват 750 000 отровни клетки. Причинява болезнени изгаряния, които водят дори и до смърт.
А сега и топ 3!
На номер 3 е Ируканджи (наричана Carukia barnesi или Malo kingi). Тя е малка и отровна медуза. Обитател е на водите край Австралия. Тялото й е между 12 и 25см, но пипалата й достигат до метър. Има копривни клетки по цялото си тяло. Не е научно доказано, но се смята, че е склонна към нападение на по-големи риби. При човека ужилването може да доведе до смъртоносни мозъчни кръвоизливи. От 50 до 100 души годишно влизат в болница заради нея. Причинява синдрома Ируканджи, който се характеризира с: мъчителни мускулни болки в ръце и крака, силна болка в гърба и бъбреците, парене по кожата, повръщане, усет за смърт и др..
На номер 2 е Лъвската грива (Cyanea capillata). Най-голямата медуза в света. Има купол с диаметър 60-70см. По краищата й има много пипала, с дължина по-голяма или равна на 30см. Цветовете могат да са различни и се променят с възрастта. Отровата й причинява неописуема болка, сериозни кожни заболявания, силно парене включително и подуване. Най-зле въздейства на хора с алергии и болно сърце.
И на първо място е… Морска оса (Chironex Fleckeri). Най-отровният воден обитател, за който знае науката. Среща се в Северна Америка и Нова Гвинея. Тялото й е прозрачно, като баскетболна топка, пипалата до 3м. Токсинът в пипалата е достатъчен, за да убие 60 човека. Регистрирани са близо 6000 смъртни случаи. Смъртта настъпва между 2 и 5 минути след ужилване. Болката може да се сравни с допир на нажежено желязо, предизвиква затруднено дишане и спиране на сърцето.
Тези същества са важни за поддържането на хранителната верига и за баланса на човечеството. Ето защо природата не може без тях и те участват в много от биологичните системи в морето.
Вяра Табакова 7. а