Какво е качествено образование?

Качеството на образованието е водещ приоритет в глобален мащаб.

Обикновено под качествено образование се разбира модерна учебна сграда, модерни и дигитално обзаведени кабинети и постигнати високи резултати на учениците на изпити по приети формати.

Качественото образование обикновено се измерва с крайните резултати – оценките от изпитите. Но това далеч не означава, че си е свършило работата. Защото на света не са нужни просто отличници, а изградени с добродетели личности.

• Среда – модерна материално-техническата база и психологически комфорт в училището.
• Висок професионализъм на преподавателите и начина на обучение.
• Училищен мениджмънт и визионерството на директорите.
• Партньорство между всички участници в процеса – родители, ученици и учители.

Следователно качественото образование предполага създаване на среда за развитието на всички участници в учебния процес – учители и ученици.

За учениците тази учебна среда гарантира две важни насоки: насърчаване за проявяване и максимално развиване на способностите на детето и формиране на функционална грамотност и израстването му като личност.

За преподавателите тази среда е вдъхновяваща така, че учителят да може да твори, както и възнаградена достатъчно, за да има той необходимото време за това.

Най-важният фактор за качество на образованието е ролята на учителя, на този, който пряко върши образователната услуга.

Вдъхновеният учител е компетентен. Той има добре развити комуникативни, менторски и педагого-психологически умения. Методическите и дигиталните умения са необходима съставка от високия професионализъм, но за качеството на образованието водещи са първите умения.

Методиката се усвоява и може да бъде приложена дори стъпка по стъпка по предварително зададени критерии, но педагого-психологическите и комуникативно менторските умения не могат да бъдат приложени, ако учителят не ги е приел като своя вяра, дори да е взел сертификат, че притежава тези умения.

За да развие тези компетентности и умения, учителят трябва да има духовна нагласа и да е добър човек, да е усвоил най-значимите добродетели.

Когато говорим за духовност по отношение приемане, разбиране и обучение на поверените ни ученици, не говорим за религия. Религията е различна от духовността на личността. Духовността ни е съзнателно изграден усет да приемаме хората, да сме щастливи, че сме ги срещнали независимо дали ни харесват, или не, дали ни радват или ни създават проблеми. Духовно изградените разбират срещите си с хората като свързаност, а не като случайност, и като възможност да се учат едни от други. Това усещане за свързаност до голяма степен премахва вътрешния конфликт, който в живота се проявява като осъждане на различните, коментари, обвинение на другите за нашите неуспехи и дори пренебрегване.

Духовността ни прави отговорни или както е казал Питър Дракър, дава ни усет за личен принос.

Духовността е изградена на принципа на приемането, на безусловната любов, мъдростта и истината, изразени в доброта. Точно това са общоизвестните комуникативни умения, свързани с умения за прилагане на емпатия, умения за слушане, умения за задаване на въпроси, които обединяват умението да разбираме човека срещу нас и да намираме връзката си с него.

Без духовност в мисленето на учителите тези умения не могат да бъдат приложени и да допринесат позитивно върху израстването на ученика като успешна личност.

Личностното развитие на всеки ученик е резултат от взаимодействията между него и неговото социално обкръжение – семейство, учители, приятели. Учителите имат огромна роля в това развитие от гледна точка на средата и на модела за детето. Ако детето се възпитава от модел, който излъчва любов, разбиране, приемане, то същото това дете и пораснал ученик, без дори да полага усилия, ще израсне като добър човек.

Следователно от модела на учителя в общуването с децата можем да съдим за модела на учениците му като успешни личности, подражаващи на този модел. И само тогава, когато учениците имат вътрешен инстинкт да подражават на учителите си и да ги следват, само тогава можем да наречем тези учители Истински Учители, заслужаващи да носят званието УЧИТЕЛ с респект и авторитет. А за това е водеща духовността. Един учител може да изгради своята духовност като човек и да общува духовно с учениците си само ако се освободи от своето его, че винаги е прав.

• Духовно ориентираният учител оценява своя модел на поведение и има желание да се развива като добър човек.
• Осъзнава закона за даването и получаването. Той добре познава закона за любовта и свободата в обучението.
• Работи върху своята личност като усвоява добродетели, които прилага както в преподаването на учебния материал, така и в оценяването на учениците; Добродетелите се отразяват в тона на гласа и начина на говорене с децата.
• Духовно ориентираният учител предварително визуализира учениците си като успешни и това е неговата цел, която той следва в целия учебен процес. Това означава да търси начини, подходи и хуманни инструменти, за да реализира целта си – учениците му да бъдат успешни. Това не са постигнати отлични оценки на даден формат на изпит, а уверени в себе си момчета и момичета за своята възраст, знаещи, щастливи, възпитани с добродетели и растящи като добри хора с изградени социални умения.
• Духовно ориентираният учител си задава въпроса: Направих ли правилно нещата? Разбраха ли ме? Беше ли им интересно? Как да ги заинтересувам? Как да помогна на…? Дали не нараних днес някого?
• Духовно ориентираният учител говори искрено на учениците, говори с любов, с грижа, и внася жизненост, внася радост в съзнанието на децата или с други думи внася ентусиазъм.
• Духовно ориентираният учител признава, когато не знае и иска да се научи. Отделя от личното си време за това.
• Духовно ориентираният учител има инстинктивен усет за личен принос. Той е инициативен и всеотдаен, жертвоготовен (готов да отдели от личното си време, енергия и да се ангажира лично с ученика, без някой да изисква от него това и да очаква награда).
• Духовно ориентираният учител обича себе си, а това означава, че търси истината, търси причината за нещата, прави връзка на своето съществуване с ролята си на учител в живота си, самооценява работата си и се стреми към усъвършенстване.

Духовно ориентираният учител обича учениците си. Децата, независимо от възрастта им, искат да ги обичат. Когато учителят ги обича, те усещат и са готови да изпълнят всичко. Затова, духовно ориентираният учител се стреми да познава учениците си и да общува с тях по начин, най-подходящ за съответния ученик. Той се учи как да прави това.

В основата на педагогиката стои умението на учителя да научи учениците си да мислят за хубаво, да чувстват хубавото и да постъпват хубаво, т.е. да имат чисти мисли, чисти желания и чисти действия. Това означава, че децата ще имат мотивация за своето лично развитие и не биха наранили никого. А това зависи от начина, по който учителят общува с тях, по който поправя грешките им; начина, по който говори за резултатите им; начина, по който ги възпитава, по модела на поведение на самия учител.

Който избира учителската професия, не може да не приеме тези закони, свързани с личността на учителя, а именно – неговата духовност. Това е най-важният фактор, това е почвата, за да се усвоят толкова важните психолого- педагогически и комуникативно менторски компетентности и умения.

Честита учебна година на всички учители-вдъхновители! Нека децата растат в любов в семействата си и при нас, учителите. Тогава ще знаем, че сме направили каквото трябва. Останалото е друга тема. А тук водещ е нашият избор да бъдем учители. А със свободата на избора върви отговорността!

Успешна учебна година!

Мария Амзина